Когато се говори за Близкия Изток, много трудно може да се  употребяват каквито и да е квалификации или определения за струкурата на държавите, още повече за тази на обществото в тях. Демокрация, утопия или диктатура! Според мен нито една от тези думи, не може дори да докосне реалността която витае из този регион. Хората в Близкия Изток са заложници на собствените си богатства, за пореден път през 2010 г. те бяха запалени и получиха лъч надежда, че може и те като по филмите да имат къща с двор и денонощен достъп до свободния интернет. За съжаление техните надежди ще бъдат огасени след някоя и друга година, както ще огаснат и петролните кладенци, които дръпнаха ЕС като магнит към себе си! За първи път в историята на ЕС, всички държави(вкл. и Франция) единодушно и мълниеносно взеха решение, че Кадафи вече прекали, той трябва да си получи заслуженото, а хората да пеят от щастие?! Е да, после американските и европейски компании ще завземат целия пазар в региона, но нали така или иначе те вече контролират 1/3 от него. А какво остана за евреи,араби,сунити , шеити, кюрди и т.н. , за тях си остава омразата, тази омраза която крепи тези хора да не обезумеят и дава смисъл на живота им.

        Когато чуя думата „революция“, за мен означава, че хиляди хора ще загубят животите си по площади и поляни, за нещо което им дава надежда. Но когато чух- „революции“, това вече е нещо ново. Все пак сме 21-ви век, колко е лесно да подпалиш днешния свят и то само чрез реклама по телевизия или интернет. Героят в този конфликт се казва Моамар Кадафи. Защо герой? Човека си свърши работата прекрасно, дълги години приятел с цяла Европа, но изведнъж играта загрубя. В последните 20 години, Китай извърши мощна офанзива към Африканските  пазари. Китай прави бизнес във всеки един отрасъл – оръжия, инфраструктура, земеделие, но Китай явно е обърнал поглед и към нефтените залежи в Северна Африка. ЕС и САЩ естествено не могат да допуснат подобно нещо, а пък и това е добра възможност да се разбърка малко в раната – да върнат на хората надеждата, че могат да бъдат свободни. Ситуацията е добра, а ЕС и САЩ се справиха блестящо, те не знаят какво точно ще се случи накрая, но общо взето няма какво да губят.

        Също така с „кризата“ в Северна Африка се създаде възможност, за сериозно повишаване цените на петрола не само в Европа, но и в целия свят. Така или иначе остана малко петрол на тази земя, поне да го продадат на по-добра цена. Това е поредния парадокс, ЕС засилва своето влияние в Северна Африка, което би означавало, че бизнеса който те правят там трябва вече да им излиза доста по-евтино. И тъй като основния бизнес е търговия и преработка на горива, би следвало петрола ако не да поевтинее, то поне да няма никакав проблем да запази старата си цена. Е да ама някой трябва да плати за военните операции, това сме ние „свободните“ граждани на ЕС.

        От друга гледна точка, арабите заслужават този шанс, да променят живота си, а с това и живота на цялата планета. Още от края на Първата Световна война, те са хванати в дебелата примка, на предприемачи, бизнесмени и всякакви видове световни организации и сдружения. Единственото което ги крепи е омразата и жаждата за мъст. Както казах по-горе, все пак сме 21-ви век. Системата е на път да се рестартира и може би именно тези „революции“ ще са тези които да дадат тласък на онова цяло, което се движи в кръг последните 90 години. Лично аз мисля, че вместо свобода, Близкия Изток най-накрая ще бъде окончателно покорен и то като оставят жителите сами да се избият. Ние цивилизованите и образовани хора на запад, само ще минем да оберем това онова, дето е останало след тях. Мир от мен!